Тъмнината вътре в мен

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/5 (0 votes cast)

Гласовете… И тъмнината… Тъмнината вътре в мен. Не помня кога се появиха за първи път. Май винаги са били там. Просто никога не им обръщах внимание. До днес.

Имах среща с нея днес. Наш общ приятел щеше да прави купон и исках тя да дойде с мен. Знаех че ще я намеря в кафенето пред училището, така че се запътих натам, но когато стигнах до стълбището чух смеха и. Не успях да разбера с кого разговаря, но говореха за мен, за купона довечера, за това какъв урок щяла да ми даде.
Тогава нещо в мен се пробуди. Изчаках няколко минути за да си тръгнат, след което тръгнах към вкъщи. Часовете щяха да свършат след около десетина минути така че имах малко време. Взех разтоянието от училище до вкъщи на един дъх. Влязох в гаража и се огледах. Незнаех какво търся, но знаех че щом го видя ще разбера. След четвъртия или петия оглед го видях – големият тръбен ключ на баща ми. Стоеше облегнат до тезгяха точно до малка бутилка с бензин. Набутах ги в раницата и се затичах към гората, към нашето скривалище.

Когато стигнах тя беше там запалила цигара. Винаги идваше тук след часовете за да пуши. Тя се усмихна, приближи се към мен и ме целуна. Каза че имала изненада за мен, но трябало да почакам до довечера. Щяла да ми я даде на купона. Тогава аз и казах че и аз имам изненада за нея, и я помолих да затвори очи. Тя го направи усмихвайки се и нервно потрепваше с ръце. Аз извадих гаечният ключ, замахнах и я ударих в главата. Звукът който издаде бе като на пръскаща се диня. Ключът раздроби черепа и потъвайки дълбко в него. Всичко наоколо бе опръскано с кръв и парчета от мозъка и. Тялото и се сгърчи падна в прахта. Продължих да я удрям. Отново и отново. Когато свърших тялото и приличаше на кървава пихтия. Земята и храстите наоколо бяха червени от попитата кръв. Увих ключа в една найлонова торба и го прибрах в раницата. Изчаках няколко часа да се стъмни. Изсипах съдържанието на раницата и върху трупа и, след което извадих бутилката с бензин, залях нея и храстите наоколо и ги запалих. Останах няколко минути наблюдавайки как огънят поглъща трупа и, след което се тръгнах към вкъщи.

Качих се по улука и след това през прозореца я моята стая. Преоблякох се, измих се, прибрах кървавите дрехи в една чанта и ги скрих под леглото си, и отидох на купона. Няколко приятели ме попитаха къде е тя. Казах им че не е била у тях и мислех че е дошла тук. Купонът беше супер.

На другия ден се разбра че някакъв идиот е запалил огън в гората. Пожарникарите едвам успели да потушат разрастващия се пожар. Не успели да разберат как точно е започнал пожара. Също така я обявиха за изчезнала. В училището се носеха какви ли не слухове. Полицаите разпитваха всичките и приятели, и мен включиетлно. Никой не се усъмни в това което казах. Бях тъжна и разстроена заради изчезването и. Но едно тъмно място в мен ликуваше…

За melkor

Дългогодишен UNIX/Linux потребител. В момента работи като Senior UNIX Administrator в HP GDBC.
Публикувано в Творчески проблясъци. Постоянна връзка.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.