CSI вкъщи или как тихичко ни обраха

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/5 (0 votes cast)

Знам че бях казал че ще пиша за това още вчера, но просто не ми се занимаваше в един момент.

Та ето как започна всичко – прибрахме се в неделя с приятелката ми в София, разопаковахме багажи и всичко останало, хапнахме и гледахме финала на световното. Общо взето скука. Да не говорим че и двамата бяхме капнали след съботно-неделните палатки. Както и да е.

Събуждам се аз вчера сутринта, тръгвам към банята и в коридора се спирам защото виждам портфейла и телефонът ми върху него на шкафчето за обувки. Определено и двете не си бяха на мястото защото портефейла стои на секцията а телефонът на масата. Взех си портфейла и като го отворих – празен. Личната ми карта също липсваше, но дебитната и кредитната карта бяха оставени. Отидох до врата, натиснах дръжката – и тя се отвори независимо че снощи аз я заключих като се прибрах. Първата ми реакция бе да огледам какво още липсва – след кратък оглед за мое учудване се оказа че нищо друго не липсва. Наистина бях учуден тъй като лаптопът ми бе на масата точно до телефона. Другото ми учудване е че са взели телефона и любезно са ми го върнали. Явно никой от тях не е проявил интерес към старото ми Treo.

Обадих се на сестра ми да мине да ми остави някакви пари докато се оправи положението. Обадих се на банката за да си блокирам все пак картите, което май беше грешка от моя страна, но… След което звъннах и на полицията за да съобщя за кражбата на личната ми карта.

След около половин час дойдоха двама типа от 1-во РПУ София. Нямаше много за оглеждане – само външната дръжка на врата не бях пипал и единият от тях се опита да снеме отпечатъци от нея но безуспешно след което си тръгна. Другият следовател остана за да попълни разни протоколи и документи. След около още половин час вече беше приключил и си тръгна. Трябва да се отбележи че телефона му иззвъня с Pantera което накара мен и Ник да се захилим като идиоти.

Днес ходих до 1-во РПУ за да си взема слжубената бележка. Не успях естествено. След като най-накрая успях да се свържа с деловодството. От там ми дадоха номер който се оказа грешен, но пък човекът бе достатъчно любезен да ми даде правилният и да ми каже да звънна на него след около 15 мин. След като чаках повече от 20 минути и най-накрая успях да се свържа с въпросният полицай се оказа че трябва пак да звънна на онзи който номер са ми дали от Деловодство. Естествено човека вече си беше тръгнал и сега ще трябва да чакам до утре за служебната бележка.

Голяма мотаница. Радвам се че се отървах доста леко в този случай. Скоро ще се местим в нов апартамент където сигурността е доста по-добра а до тогава сигурно ще прекарам СОТ в този.

За melkor

Дългогодишен UNIX/Linux потребител. В момента работи като Senior UNIX Administrator в HP GDBC.
Публикувано в Разни. Постоянна връзка.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.